Това, ако не греша, е част от Хипократовата клетва, която полагат всички лекари. А тази статия е провокирана от един репортаж във вечерната емисия новини на една от националните ТВ на 06.01.2011 г. относно това, че няма контрол или санкции за лекарските грешки.
И преди съм се питала дали има медици, дипломирали се например със „Среден 3”, и дали те имат право да практикуват.
Сега искам да разкажа един конкретен случай, без да влизам в подробности или да си правя генерални изводи. Просто един пример. По празниците синът ми ни стресна с много висока температура, която не спадна с лекарствата, които имаме у дома за такива случаи. Беше отпаднал, с кашлица и отказваше да се храни. След няколко часа потърсихме спешна помощ. Заведохме го на лекар в спешен център във Варна, където след поглеждане на гърлото и няколко слушания със слушалка, докторката му постави диагноза „спастичен бронхит”, като изкоментира че дробовете са „в тотален спазъм”. Започна да ни разпитва за минали заболявания, алергии и предложи лечение с инжекции гентамицин. Точната дума наистина е „предложи”, защото не изглеждаше никак уверена. Може би моето и на мъжа ми недоверие и шокирани изражения да са спомогнали, но в крайна сметка ни препоръча и преглед при още един лекар за второ мнение. На моя въпрос: „А вие какво ще ни посъветвате?”, тя отговори: „Ами не знам вие си решавате. Според мен е за инжекции.”
То че ние като родители имаме последната дума дали ще се съобразим с лечението, съм съгласна, но след като сме отишли на лекар очаквам някакво компетентно и аргументирано мнение. Какво значи това „според мен”, то да не е прогноза за времето, все пак става въпрос за здравето на едно дете. С мъжа ми като удавници за сламка се хванахме за второто мнение, взехме си направлението и избягахме оттам.
Следващият преглед показа сериозно възпаление на гърлото, което се нуждаеше от лечение с антибиотици, и чисти дробове, без съмнения за бронхити, пневмонии и тем подобни. Тъй като аз, стресната от предишната диагноза, попитах дали не е добре да направим снимка, лекарката спокойно ми обясни: „Нали разбирате, че с неговите симптоми, които са от няколко часа, няма как да е пневмония. Такова заболяване не се развива в рамките на един ден.”
И така, тръгнахме си, след няколко дни отидохме на контролен преглед и всичко беше наред. Това е просто един малък пример. Можехме да послушаме и първата докторка, можеше и нейното лечение да помогне, без да навреди.
Познавам родители, които с лекота боравят с медицинската терминология, решават сами дали да поставят определени ваксини на децата си и т.н. Аз лично не се чувствам никак подготвена по темата, а и не мисля че трябва да бъда. Не бих могла да нося отговорността как да лекувам детето си, да му предписвам лекарства и да смятам, че тези неща се научават по форумите от другите майки. Затова има лекари, нали?!
Остава ни изборът да си намерим личен лекар, на който да имаме пълно доверие, и да го слушаме за всичко. Или... не знам, може би всички да следваме медицина?
Няма коментари:
Публикуване на коментар