След публикацията за "Изворът" двама души ме помолиха за книгата и я прочетоха на един дъх. Това ми е достатъчно, за да продължа да "философствам" за всичко, което чета или гледам, и ми харесва.
Откъде идва вдъхновението? От там, откъдето се заражда и любовта. От многозначителен поглед хвърлен през рамо, от начина по който светлината пада през прозореца върху нечие лице, от разпилени по раменете коси.
Художникът Йоханес Вермеер рисува една кратина в продължение на месеци. В уединението на студения таван, неприкосновен за никого, освен за младата прислужница Грийт, която чисти ателието, като се грижи всичко да си остане на мястото. Омагьосана от стоманения поглед на своя господар, Грийт започва да му помага в приготвянето на боите и да гледа на света през очите на художника, да вижда богатството от цветове и нюанси.
Роман написан като картина, която запечатва един миг, но разказва много повече. С много недоизказани неща. Не толкова богат на случки, но стигащ до най-дълбоките кътчета на душата.
Трейси Шевалие ни пренася в един студен, чужд дом, където властва пълен матриархат и на таланта на художника се гледа само като на средство за доходи. Там една прислужница се превръща в муза и модел, за да остане в историята като „Момичето с перлената обица”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар