Infinity

Според някаква статистика или проучване беше, което ни цитираха по време на конференция, 80 % от проблемите и нещата, за които се тревожим, се разрешават от само себе си.

Още когато го чух си помислих:“ Колко успокояващо!“. Значи мога да се отпусна малко, да си поема въздух и да спра да се тревожа. Но след това ме загложди друга мисъл – а как да направя разграничение между тези 80, които магически ще се разрешат от само себе си и онези 20, за които все пак трябва да се погрижа лично?!

Това го ползвам само като отправна точка за разсъждения. Веднага се сещам и за един мой любим виц. Една домакиня трябвало да посреща гости за вечеря. Времето напредвало, до идването на гостите оставало съвсем малко време, а тя лежала ... и се притеснявала.

Далеч съм от мисълта, че човек трябва да вдигне ръце от нещата и да се носи по течението. Напротив според мен има ли нещо за правене и решаване, трябва моментално да се запрятат ръкави и да се действа по същество. Но напоследък малко се поуморих от това – постоянното планиране, непрекъснатият стремеж да организирам и подредя всичко, да предвидя всичко. Това сякаш ограбва живота ми, пълноценните мигове и спокойствието, което може да има човек, наслаждаващ се само и единствено на това, което се случва СЕГА. Може би понякога наистина е нужно само малко търпение, вместо много усилия.

Аз не вярвам в това, че хубавите неща и успехите трябва да отнемат много усилия. Въпреки че хората по принцип се гордеят повече с нещата, за които са се потрудили сериозно. Може би така са ни възпитавали, поне нашето поколение. Много да учим и работим, за да можем някога в необозримото бъдеще да ... какво? Се наслаждаваме на плодовете на труда си може би. Да си почиваме. Аз вярвам, че хубавите неща, могат да се случват и естествено, лесно. И това не бива да е причина да им се радваме по-малко все едно не сме ги заслужили.

В крайна сметка всичко се променя, ние се променям, има неща, които не зависят от нас. И всичко отминава – хубаво или лошо. Наистина откривам някаква утеха в тази максима и това възприемане на нещата. Защото освен времето, което ни е отредено, какво друго имаме. Освен да го запълним с нещата, които харесваме и с хората, които обичаме.

50 книги, които да прочетете преди да умрете - 2 част

Обещаната от предишната година втора част на списъка. Аз междувременно отметнах две заглавия - "Да убиеш присмехулник", която е страхотна, свежа и съжалявам, че не съм я прочела по-рано, и "Дневникът на Ане Франк", която е увлекателна, необичайна, истинска история и много далече от първоначалните ми очаквания. И така продължаваме:

26. Вятърът във върбите, Кенет Греъм - дано така се превежда заглавието, не съм го търсила в нета. Звучи интересно.
27. His dark materials trilogy, Филип Пулман - никаква идея.
28. Ана Каренина, Лев Толстой - някога, когато имам много време, може би. Не беше ли в 2 тома, големи?
29. Приключенията на Алиса в страната на чудесата, Луис Карол - супер приказка за пораснали деца, ще се радвам да си припомня, когато дойде ред да я чета на детето.
30. Ребека, Daphne du Maurier - ето това ми привлече вниманието, дано има превод на български.
31. The curious incident of the dog i the night-time, Marc Haddon - е, не, честно, нямаше ли по-подходящо заглавие.
32. По пътя, Джак Керуак - дали има някой, който не я е чел?!
33. Heart of darkness, Джоузеф Конрад - без коментар.
34. Начинът, по който живеем сега, Антъни Тролоп - пак непознато заглавие и автор.
35. Чужденецът, Албер Камю - четено, препрочетено, учено и обсъждано надълго и нашироко.
36. The colour purple, Alice Walker - ???
37. Животът на Пи Ел, Ян Мартел - много има още за четене, много...
38. Франкенщайн, Мери Шели - едно на нула за мен :)
39. Война на световете, Х. Уелс - филм по книгата - гледан, книгата - нямам спомен.
40. Мъже без жени, Ърнест Хемингуей - и такава книга ли имал. Е от всички книги, които е написал, точно тази ли влезе в класацията?!
41. Пътешествията на Гъливер, Джонатан Суифт - амиии....
42. Коледна песен, Дикенс - ей това искам да го прочета. По Коледа. Догодина.
43. Хъкълбери Фин, Марк Твен - чела съм Том Сойер, зачита ли се?
44. Робинзон Крузо, Даниел Дефо - естествено. Но все се сещам за филмираната версия с Том Хенкс - най-тихият филм, който съм гледала. Сигурно едни от най-скучните 2 часа от живота ми, които са безвъзвратно изгубени.
45. Полет над кукувичето гнездо, Кен Киси - ех млади години и спомени за велики книги!
46. Параграф 22, Джоузеф Хелър - виж коментара към предишната. Тук е същият.
47. Граф Монте Кристо, Александър Дюма - едва ли, но естествено знам историята.
48. Мемоарите на една гейша, Артър Голдън - to read list!
49. Божествена комедия, Данте - твърде антични, за да ми допадне стила, но има интересни идеи и разбира се един незабравим цитат: "Надежда всяка тука оставете".
50. Портретът на Дориан Грей, Оскар Уайлд - да, да, да.


С две думи - странна селекция. Явно този дето е правил класацията има още много да чете. Или просто това се е намирало в библиотеката му.


ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!

Бебешки дневник

Шести месец
Най-хубавото тепърва предстои

На днешния ден, преди 4 години, в 10:40 станах мама. Затова и ми се струва подходящ ден за разказване на поредната бебешка история от нашия дневник. И освен това шестият месец е сигурно от най-любимите ми периоди от порастването на детето. Ех, спомени! Беше вълшебно време - лято, без колики, без зъби, нощен сън в изобилие. Отбелязала съм датите на първото обръщане от корем по гръб и обратно, но дори това не сложи край на спокойните дни (до първото падане от леглото имаше още време).
С какво основно се характеризира периода: бурна радост и силни викове, вирене на крачета високо във въздуха, въртене в леглото като часовникова стрелка, размятване на играчки. И лиги, много лиги. Омръзнало ми беше да повтарям, - "не, не вадим зъби, просто се лигави, нормално е за възрастта му".
Бяхме установили някакъв перфектен синхрон в режима на спане и хранене и да бъда майка ми се струваше повече от лесно и приятно занимание. Това е сигурно едно от най-безгрижните лета в живота ми с много разходки, с почивка и ходене по заведения, докато бебето спи в количката.
Ех, носталгия...

Битовизми

Да, нещо такова ще се получи и у нас, предвид единствения почивен ден тази седмица. А тази табела заснех на гости на моя приятелка, наистина!

25 начина за носене на шал

Шалът - един от любимите ми аксесоари за делник и празник, за топло и студено. Затова настоящото видео ме зарадва толкова. Но си иска и сръчни ръце. Някои от начините не ми се получават така елегантно, въпреки неколкократно изгледаната демонстрация. То зависи и от самия шал предполагам, но току се оказвам с примка на шията, готова за самообесване, а не с ефирна джуфка, например.

Как да носим шал по 25 различни начина

Работа - мечта

Мемо до всички служители:

Дрескод

1. Препоръчително е да идвате на работа, облечени съобразно нивото си на възнаграждение. Ако бъдете забелязани да носите обувки Прада и чанта Гучи, ще приемем, че финансовото ви положение е добро и следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
2. Ако се обличате по-скромно, е редно да се научите да управлявате финансите си по-добре, за да можете да си купувате по-хубави дрехи, следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
3. Ако се обличате точно както се очаква, вие сте точно където трябва и следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.

Болнични

Повече няма да приемаме болнични листи като доказателство, че сте болни.
Щом сте в състояние да отидете до лекаря, можете да дойдете и на работа.

Почивни дни

Всеки служител ще получи 104 дни в годината лично на свое разположение. Наричат се събота и неделя.

Отпуск за починал роднина

Това не е извинение за не-идване на работа. Няма нещо, което да можете да направите за починали приятели, роднини или колеги. Ако въпреки това се налага присъствието на служител на такова мероприятие, то погребението следва да се планира в късния следобед. Ние от своя страна с радост ще му позволим да работи през обедната си почивка или да остане допълнително след работа.

Използване на тоалетната

1. Общо казано доста време се прекарва в тоалетните, затова въвеждаме строга забрана за прекарване на не повече от 3 минути в кабинката.
2. Когато трите минути изтекат, ще се включи аларма, тоалетната хартия ще се прибере, вратата ще се отвори автоматично и ще бъдете заснет с фотоапарат.
3. След второ такова нарушение снимката ви ще бъде изнесена на информационното табло с надпис «Системен нарушител».
4. Всеки, който се усмихва на снимката, ще бъде третиран съобразно фирмената политика за хора с умствени разстройства.

Обедна почивка

1. Слабите имат 30 мин. на разположение за обяд, тъй като имат нужда да се хранят повече, за да изглеждат здрави.
2. Хората с нормално тегло получават 15 мин., за да останат във форма.
3. Дебеличките имат 5 мин., тъй като това е достатъчно време, за да изпият диетичното си хапче.

Благодарим ви за лоялността към компанията. Запомнете ние сме работодател и като такъв сме тук, за да прилагаме добри работодателски практики. Затова всякакви въпроси, коментари, грижи, оплаквания, ядосвания, инсинуации, обвинения, раздразнения, позовавания, размишления и други следва да се отнасят другаде.

От Ръководството

Източник на английски

Нещо като поука

В духа на новогодишните равносметки, трудно научените уроци и изобщо нещата от живота. Авторът не ми е известен. Намерих този, да го наречем стих, в един от ученическите си бележници. Имам спомен, че го обсъждахме в часа по "Редактиране". Тогава ме впечатли. Днес още ми е интересен.

1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.

4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

5. Вървя по друга улица.