Една година на настоящата ми работа. Навършва се точно днес. Една година си е много време на фона на човешкия живот откъдето и да го погледнеш. Средно за около година децата обикновено прохождат. За изминалата година аз пък определено се научих "да ходя" на новата си (вече не) работа, без "да настъпвам" някого. Случайно или нарочно.
Не знам защо за хората е толкова важно нещата да са измерими. Мерим времето в години, месеци и дни. В празници, годишнини и всевъзможни бройки. Регистрираме и отчитаме живота си от рожден ден до рожден ден или от Нова година до следващата. И правим равносметки, за което вече съм писала някога. Но сега не съм им много голям фен.
За себе си съм приела, не помня кога точно, че около година е периода, в който опознаваш един човек напълно. Годината е моят ориентир. Няколко месеца са малко. Повече от година е вече много.
След една година на нова работа вече не си новобранец, вече си част от екипа.
Сещам се и за други важни ориентири като например "първите седем години" от живота на всеки човек, за които се смята, че са определящи за това какъв възрастен ще стане.
Първата годишнина от семейния живот се отбелязва като "Памучна сватба" и хората казват, че оттам насетне празникът преминава в делник и започва семейното ежедневие.
Фредерик Бегбеде пък има цяла книга, озаглавена "Любовта трае три години", с която изначално не бях съгласна като концепция, но вече съм забравила сюжета. Мисля, че имаше happy end, както най-харесвам.
И така... една година, а колко напред, ще видим ...
април 04, 2012
април 02, 2012
Първият път
Днес чух една мисъл, която ме провокира да се замисля. Малко тавтология се получи в първото изречение, но нищо. Замислих се за първия път, за първите пъти и нещата, които правим за първи път в живота си. Винаги има първи път на нещо и той обикновено не се забравя.
Кога беше последния път, когато направи нещо за първи път?
Лесно е да се сетим за големите събития: първата целувка, първия ден на нова работа, първото дете... но с това ли се изчерпва всичко ново, различно и интересно. Едва ли.
Случвало ми се е да вървя по една от улиците на града, в който съм прекарала целия си живот, и изведнъж да вдигна поглед и да установя, че за ПЪРВИ ПЪТ виждам точно тази гледка от тази страна. Понякога може би е въпрос само на промяна на перспективата и на гледната точка.
За първи и последен път, например, днес съм се събудила на 2 април 2012 година. Този миг никога повече няма да се повтори. Това може да направи изключителните моменти в живота безкрайно много. Защото всеки един е единствен и неповторим. Първи път.
Сещам се, когато например съм прочела много хубава книга. Мога да я препрочитам, колкото пъти искам след това, но впечатлението, оставено от първия път, ще е уникално и неповторимо. Добре, че има толкова много книги за четене!
Миналата седмица се изкачих за пръв път на билото над Мадарския конник.
Преди броени дни за пръв път гледах първия пролетен концерт на детето си, което пя песен и рецитира стихотворение. Дали ще го забравя някога? Никакъв шанс!
Запознанството с нови хора е винаги един пръв път, който може да ни отведе на много различни места. Защото има хора, които променят живота ни завинаги. И за пръв път.
Понякога първите пъти са извор на страх и неувереност. От непознатото, неизвестното, чуждото. Но според мен по-плашещи от това са рутината и навиците, които ни пречат да се изумяваме от света и да оценяваме миговете на щастие.
В това отношение децата са невероятни. Как подхождат с въодушевление към най-простите ежедневни неща. Не знам кога точно децата престават да бъдат деца, стават сериозни и спират да се наслаждават на дребните радости. Затова може би е толкова хубаво да бъдеш родител, защото заедно с децата си и през техните очи имаш шанса да правиш и преживяваш за първи път всички онези неща.
За първи път, разбира се, ни се случват и лоши неща. И както се оказва обикновено за тях сме също толкова неподготвени, колкото и за хубавите. Няма как. Без едните едва ли бихме оценили по достойнство другите. И обратното - взели поука от предизвикателствата.
А ти? Кога за последно направи нещо за първи път?
Кога беше последния път, когато направи нещо за първи път?
Лесно е да се сетим за големите събития: първата целувка, първия ден на нова работа, първото дете... но с това ли се изчерпва всичко ново, различно и интересно. Едва ли.
Случвало ми се е да вървя по една от улиците на града, в който съм прекарала целия си живот, и изведнъж да вдигна поглед и да установя, че за ПЪРВИ ПЪТ виждам точно тази гледка от тази страна. Понякога може би е въпрос само на промяна на перспективата и на гледната точка.
За първи и последен път, например, днес съм се събудила на 2 април 2012 година. Този миг никога повече няма да се повтори. Това може да направи изключителните моменти в живота безкрайно много. Защото всеки един е единствен и неповторим. Първи път.
Сещам се, когато например съм прочела много хубава книга. Мога да я препрочитам, колкото пъти искам след това, но впечатлението, оставено от първия път, ще е уникално и неповторимо. Добре, че има толкова много книги за четене!
Миналата седмица се изкачих за пръв път на билото над Мадарския конник.
Преди броени дни за пръв път гледах първия пролетен концерт на детето си, което пя песен и рецитира стихотворение. Дали ще го забравя някога? Никакъв шанс!
Запознанството с нови хора е винаги един пръв път, който може да ни отведе на много различни места. Защото има хора, които променят живота ни завинаги. И за пръв път.
Понякога първите пъти са извор на страх и неувереност. От непознатото, неизвестното, чуждото. Но според мен по-плашещи от това са рутината и навиците, които ни пречат да се изумяваме от света и да оценяваме миговете на щастие.
В това отношение децата са невероятни. Как подхождат с въодушевление към най-простите ежедневни неща. Не знам кога точно децата престават да бъдат деца, стават сериозни и спират да се наслаждават на дребните радости. Затова може би е толкова хубаво да бъдеш родител, защото заедно с децата си и през техните очи имаш шанса да правиш и преживяваш за първи път всички онези неща.
За първи път, разбира се, ни се случват и лоши неща. И както се оказва обикновено за тях сме също толкова неподготвени, колкото и за хубавите. Няма как. Без едните едва ли бихме оценили по достойнство другите. И обратното - взели поука от предизвикателствата.
А ти? Кога за последно направи нещо за първи път?
март 26, 2012
Какво (все пак) искат жените (от мъжете)
За всеки, който е гледал почти едноименния филм, е ясно, че отговор на този въпрос няма. И ако сте мъж, който очаква да намери решение в тази публикация, можете да се откажете да четете още сега. Ако пък сте жена, едва ли ще научите нещо повече, така че ...
И все пак, наистина се опитвам да разбера себе си, а и другите, приятелките ми и т.н. Какво искаме в крайна сметка от мъжете до нас и защо на тях, по дяволите, им е толкова трудно да го проумеят?! Не че сме готови да им го кажем в прав текст. Пази боже! Женското поведение е по принцип завоалирано, но нали затова го има езикът на тялото и всички онези дребни подсказки и намеци, по които да се ориентират. Не може да е толкова сложно. Ако пък е, има хиляди издадени книги по въпроса. Да четат в крайна сметка.
Съвсем ясно е, че когато един мъж попита една жена за какво си мисли и тя отвърне "За нищо", съвсем не е така. Тя не просто мисли за нещо, тя обмисля няколко неща, поне две, от които очевидни, останалите загатнати или близки до ума. Същото е и с "Нищо", като отговор на въпрос от негова страна "Какво има?". Това вече е сериозно. И няма правилна реакция. Добре би било мъжът да се досети какво е въпросното "нищо", но без да разпитва, за да не я дразни. Ако просто подмине репликата, го очаква да изпита върху себе си истинската сила на "нищото".
Е, не е лесно да си жена! Да не знаеш какво искаш, да мълчиш, когато ти се говори, да казваш едно, а да мислиш съвсем друго.
Най-трудното за една жена е да реши какъв мъж иска до себе си. Разбира се, тя от съвсем невръстна възраст има в представите си образ на Идеалният, подхранен от всевъзможни романтични книги и филми, но той уви не се среща в чист вид. Този мъж - единствен и неповторим - трябва да е на първо място човек, с когото да може да си говори на всякакви теми, да обича да разговаря, но не прекалено. По-скоро да умее да изслушва. С интерес. И то всичко, което тя говори. Добре би било също да усеща, когато на нея все пак (това е много рядко) не й се говори.
Той трябва да е грижовен и внимателен, но не и да се лигави. Да се съобразява с нея. Освен това трябва да е твърд и решителен, за да може тя да се опира на него в трудни моменти. И ако успее да направи разликата кога как да се държи, би било прекрасно, защото дори и малкото разминаване може да е фатално.
Любимият мъж трябва да е нежен, в никакъв случай да не се държи просташки. Романтизмът в наши дни е лукс, така че това не е задължително условие. Но определено би било предимство. Едновременно с това трябва и да е страстен, "мачо" с една дума. Тъй като няма среден вариант, трябва добре да умее да балансира тези съставки на характера си.
Какво друго? То излиза, че май и да си мъж не е толкова просто, но затова да се тревожат самите мъже.
Съвсем ясно е, че когато един мъж попита една жена за какво си мисли и тя отвърне "За нищо", съвсем не е така. Тя не просто мисли за нещо, тя обмисля няколко неща, поне две, от които очевидни, останалите загатнати или близки до ума. Същото е и с "Нищо", като отговор на въпрос от негова страна "Какво има?". Това вече е сериозно. И няма правилна реакция. Добре би било мъжът да се досети какво е въпросното "нищо", но без да разпитва, за да не я дразни. Ако просто подмине репликата, го очаква да изпита върху себе си истинската сила на "нищото".
Е, не е лесно да си жена! Да не знаеш какво искаш, да мълчиш, когато ти се говори, да казваш едно, а да мислиш съвсем друго.
Най-трудното за една жена е да реши какъв мъж иска до себе си. Разбира се, тя от съвсем невръстна възраст има в представите си образ на Идеалният, подхранен от всевъзможни романтични книги и филми, но той уви не се среща в чист вид. Този мъж - единствен и неповторим - трябва да е на първо място човек, с когото да може да си говори на всякакви теми, да обича да разговаря, но не прекалено. По-скоро да умее да изслушва. С интерес. И то всичко, което тя говори. Добре би било също да усеща, когато на нея все пак (това е много рядко) не й се говори.
Той трябва да е грижовен и внимателен, но не и да се лигави. Да се съобразява с нея. Освен това трябва да е твърд и решителен, за да може тя да се опира на него в трудни моменти. И ако успее да направи разликата кога как да се държи, би било прекрасно, защото дори и малкото разминаване може да е фатално.
Любимият мъж трябва да е нежен, в никакъв случай да не се държи просташки. Романтизмът в наши дни е лукс, така че това не е задължително условие. Но определено би било предимство. Едновременно с това трябва и да е страстен, "мачо" с една дума. Тъй като няма среден вариант, трябва добре да умее да балансира тези съставки на характера си.
Какво друго? То излиза, че май и да си мъж не е толкова просто, но затова да се тревожат самите мъже.
март 15, 2012
Всеки, някой, който и да е, никой
Това е историята на четирима герои: Всеки, Някой, Който и да е и Никой.
Имало да се свърши важна работа и Всеки бил помолен да я свърши.
Всеки бил сигурен, че Някой ще я свърши.
Който и да е би могъл да я свърши, но Никой не я свършил.
Някой се ядосал, защото това било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Който и да е би могъл да я свърши, но Никой разбрал, че Всеки няма да я свърши.
Накрая Всеки обвинявал Някой, че Никой не свършил онова, което Който и да е би могъл.
Истинска работна история, просто игра на думи или нещо друго - вие преценете.
Имало да се свърши важна работа и Всеки бил помолен да я свърши.
Всеки бил сигурен, че Някой ще я свърши.
Който и да е би могъл да я свърши, но Никой не я свършил.
Някой се ядосал, защото това било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Който и да е би могъл да я свърши, но Никой разбрал, че Всеки няма да я свърши.
Накрая Всеки обвинявал Някой, че Никой не свършил онова, което Който и да е би могъл.
Истинска работна история, просто игра на думи или нещо друго - вие преценете.
февруари 27, 2012
Лице и маска
Наскоро една позната, с която имаме служебни контакти и ме познава най-вече в професионалното ми поприще, реагира много интересно, когато ме видя в по-неформална среда. Нещо като: "Я, аз не съм те познавала. Ти все едно си друг човек извън работа". Ами не, всъщност това съм си аз.
Случвало ми се е и преди. Някак си работната маска надделява и ме кара да се държа и говоря в съответствие с начина, по който искам да ме възприемат на работа. Сериозна, делова, сдържана, премерена. Това се отнася с пълна сила и за външния вид, който поддържам на работа - един вид имидж на "отличничката". Бели ризки, поли до коляното, лек грим и дискретни бижута. Така ли бих се носила, ако не следваше да се съобразявам с изискванията на работната среда. Едва ли.
Отне ми доста време, няколко работни места и няколко натрупани години зрялост, за да осмисля следните неща:
1. Работата си е работа, нещо което върша, а не това, което съм.
2. Това, че на работното място се съобразявам с определени условности и внимавам какво и на кого казвам, не ме прави по-малко себе си.
3. Което не означава да се страхувам да изказвам мнение и да отстоявам позицията си.
4. Когато все пак се отпусна и се забавлявам с колеги, това не накърнява професионалния ми имидж.
5. И не ме прави двулична.
6. Ако все пак имам прекалено голяма вътрешна съпротива и не се чувствам на мястото си, може би това не е моята работа.
7. Когато работя за някого, продавам труда си, не принципите и убежденията си.
8. А ако полезното от работата се съчетава с приятно общуване, е повече от добре (и рядко срещано).
9. Щом затворя вратата на офиса, проблемите трябва да си останат там до следващия работен ден.
10. Както и тези вкъщи, трябва да си стоят там.
Списъкът може да стане много дълъг, но най-ценният урок за мен е, да нямам конфликт между моята идентичност и себевъзприятие и работната ми маска.
Случвало ми се е и преди. Някак си работната маска надделява и ме кара да се държа и говоря в съответствие с начина, по който искам да ме възприемат на работа. Сериозна, делова, сдържана, премерена. Това се отнася с пълна сила и за външния вид, който поддържам на работа - един вид имидж на "отличничката". Бели ризки, поли до коляното, лек грим и дискретни бижута. Така ли бих се носила, ако не следваше да се съобразявам с изискванията на работната среда. Едва ли.
Отне ми доста време, няколко работни места и няколко натрупани години зрялост, за да осмисля следните неща:
1. Работата си е работа, нещо което върша, а не това, което съм.
2. Това, че на работното място се съобразявам с определени условности и внимавам какво и на кого казвам, не ме прави по-малко себе си.
3. Което не означава да се страхувам да изказвам мнение и да отстоявам позицията си.
4. Когато все пак се отпусна и се забавлявам с колеги, това не накърнява професионалния ми имидж.
5. И не ме прави двулична.
6. Ако все пак имам прекалено голяма вътрешна съпротива и не се чувствам на мястото си, може би това не е моята работа.
7. Когато работя за някого, продавам труда си, не принципите и убежденията си.
8. А ако полезното от работата се съчетава с приятно общуване, е повече от добре (и рядко срещано).
9. Щом затворя вратата на офиса, проблемите трябва да си останат там до следващия работен ден.
10. Както и тези вкъщи, трябва да си стоят там.
Списъкът може да стане много дълъг, но най-ценният урок за мен е, да нямам конфликт между моята идентичност и себевъзприятие и работната ми маска.
февруари 24, 2012
Още бисери от CV - та
Обичам работата си. Наистина. Особено дребните радости в нея. Като например да прочета 100 автобиографии и да попадна на неподправено свежи, остроумни, неволни и понякога напълно неуместни неща в тях. Има разбира се и цели произведения на изкуството и майстори на краткия разказ, но съм почти сигурна, че попадат под защитата на закона за авторските права. Затова ето само някои от любимите ми извадки. Приемете ги добронамерено и с необходимата доза чувство за хумор.
“Умения: много са (Средно напреднал)” - ама във всички по равно ли?!
"Предпочитана длъжност / Сфера на работа: Никога не съм бягал от работа,така че......." - така че какво точно имате предвид?
"Производство на пилета - бройлери." - аз ли съм в грешка или пилетата се отглеждат?
"Marital status: never married" - ето на това се вика твърда позиция :)
"Checking the guests in; Checingk the guests out;" - и така до безкрай! Няма ли да свърши вече този сезон.
"Допълнителна информация: на 26г.,178см, 90кг" - ами приятно ми е да се запознаем. Цвят на очите удобно ли е да уточните? Ох, пардон, това не е сайт за запознанства.
"Длъжност: Ухранител" - Ухаааааа!
"Длъжност: сервитьор Фирма/Организация: нямам" - е, ако имаше, щеше да си най-малкото Управител, а не сервитьор.
"Допълнителни придобивки: може" - е може, то остана да ги откажете.
И за финал, как се произнася CV: [ци ви].
“Умения: много са (Средно напреднал)” - ама във всички по равно ли?!
"Предпочитана длъжност / Сфера на работа: Никога не съм бягал от работа,така че......." - така че какво точно имате предвид?
"Производство на пилета - бройлери." - аз ли съм в грешка или пилетата се отглеждат?
"Marital status: never married" - ето на това се вика твърда позиция :)
"Checking the guests in; Checingk the guests out;" - и така до безкрай! Няма ли да свърши вече този сезон.
"Допълнителна информация: на 26г.,178см, 90кг" - ами приятно ми е да се запознаем. Цвят на очите удобно ли е да уточните? Ох, пардон, това не е сайт за запознанства.
"Длъжност: Ухранител" - Ухаааааа!
"Длъжност: сервитьор Фирма/Организация: нямам" - е, ако имаше, щеше да си най-малкото Управител, а не сервитьор.
"Допълнителни придобивки: може" - е може, то остана да ги откажете.
И за финал, как се произнася CV: [ци ви].
февруари 20, 2012
Infinity
Според някаква статистика или проучване беше, което ни цитираха по време на конференция, 80 % от проблемите и нещата, за които се тревожим, се разрешават от само себе си.
Още когато го чух си помислих:“ Колко успокояващо!“. Значи мога да се отпусна малко, да си поема въздух и да спра да се тревожа. Но след това ме загложди друга мисъл – а как да направя разграничение между тези 80, които магически ще се разрешат от само себе си и онези 20, за които все пак трябва да се погрижа лично?!
Това го ползвам само като отправна точка за разсъждения. Веднага се сещам и за един мой любим виц. Една домакиня трябвало да посреща гости за вечеря. Времето напредвало, до идването на гостите оставало съвсем малко време, а тя лежала ... и се притеснявала.
Далеч съм от мисълта, че човек трябва да вдигне ръце от нещата и да се носи по течението. Напротив според мен има ли нещо за правене и решаване, трябва моментално да се запрятат ръкави и да се действа по същество. Но напоследък малко се поуморих от това – постоянното планиране, непрекъснатият стремеж да организирам и подредя всичко, да предвидя всичко. Това сякаш ограбва живота ми, пълноценните мигове и спокойствието, което може да има човек, наслаждаващ се само и единствено на това, което се случва СЕГА. Може би понякога наистина е нужно само малко търпение, вместо много усилия.
Аз не вярвам в това, че хубавите неща и успехите трябва да отнемат много усилия. Въпреки че хората по принцип се гордеят повече с нещата, за които са се потрудили сериозно. Може би така са ни възпитавали, поне нашето поколение. Много да учим и работим, за да можем някога в необозримото бъдеще да ... какво? Се наслаждаваме на плодовете на труда си може би. Да си почиваме. Аз вярвам, че хубавите неща, могат да се случват и естествено, лесно. И това не бива да е причина да им се радваме по-малко все едно не сме ги заслужили.
В крайна сметка всичко се променя, ние се променям, има неща, които не зависят от нас. И всичко отминава – хубаво или лошо. Наистина откривам някаква утеха в тази максима и това възприемане на нещата. Защото освен времето, което ни е отредено, какво друго имаме. Освен да го запълним с нещата, които харесваме и с хората, които обичаме.
Абонамент за:
Публикации (Atom)