Втори месец Не отстъпва по трудност на предходния
Първият месец от съвместния живот с нашето бебе измина неусетно, тревожно и ревливо. Продължавахме епичната битка с коликите и с всяко следващо сиропче или чайче, което решавах да изпробвам, надеждата, че това може би е нашето спасение, покълваше в мен за около седмица, след което отново се отказвах. Сега вече знам рецептата, която помага в такива ситуации (освен сешоара, разбира се) - постоянното мислено повтаряне на мантрата "и това ще мине".
Малко или много вече се бяхме нагодили един към друг и приели малкото, непознато същество като член на семейството, който не е дошъл на гости за малко, а ще остане за постоянно. Докато бях бременна шеговито го наричахме с мъжа ми "извънземното", заради постоянните акробатики, които изпълняваше в корема ми. След първата консултация, на която се уверихме, че се храни добре, наддава и се развива нормално, родителското ни самочувствие рязко се повиши, казахме си: брей, то не било толкова сложно. Не мога да не си спомня разговора между Миранда и Стийв от "Секса и града", в който става въпрос за притеснението им да не си убият бебето по невнимание. Е, сега разбирам какво са имали предвид.
Отново се оказах неподготвена за темповете, с които се развиваше малкото човече. Струваше ми се изумително, че около двайстия си ден започна да следи музикалната играчка над креватчето с поглед, че "проговори" на около месец (каза първото "ау"). Да не говорим, че всяка прозявка, протягане и усмивка ни разтапяха в умиление и ни караха да изпитваме невероятна гордост, все едно сме родили гений :)
Любимите ми моменти от тези период са може би нощните хранения, колкото и невероятно да звучи. Аз спях в детската стая и нощем, на светлината на нощната лампа, си бяхме само двамата и всичко ми се струваше тихо и спокойно. Полюшвахме се на люлеещия се стол и имах поне двадесет минути на разположение със собствените си мисли. По това време учех задочно магистратура и си мисля, че времето през нощта, прекарано в мислено писане и разработване на различни проекти, ми помогна да се дипломирам.
Денем си имахме друг ритуал. Отново се разполагах на любимия стол, а до мен на малка масичка стояха книгите и учебниците, чай, вода, телефони. Понякога толкова се залисвах, че по някое време поглеждам и какво да видя - бебето спи отпуснало глава назад, а аз си чета и изобщо не съм разбрала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар